Няколко истории за изцеление със син йод
Александър се занимава със спорт от дете и никога не се е оплаквал от здравето си. За да поддържа форма, той посещава фитнес зала и плува в басейн като възрастен. Един ден негов приятел го поканил на тренировка с щанги. Александър се съгласи и започна да усвоява новия спорт. По онова време той е на 40 години. Той беше много енергичен човек и обичаше да постига резултати. И тук той си поставя задачата да вдига големи тежести и бавно, но неотклонно преследва целта си. Мъжете в залата имаха своеобразно състезание. Те се държаха като деца и се надпреварваха кой ще вдигне повече. Така в разгара на събитията Александър увеличава интензивността на тренировките си, което означава, че започва да работи със сериозно претоварване. Той се прибираше вкъщи уморен и изтощен. Вместо да му носи радост и жизненост, спортът изчерпва силите му. Но Александър се зарадва, когато успя да вдигне по-голяма тежест от своите "съперници. Той се хвалел пред жена си, показвайки мускулестото си тяло.
Един ден той отива на работа след тренировка. Беше в лошо настроение, защото не беше успял да вдигне планираната за днес тежест: щангата беше паднала. Недоволен от себе си, той се облече и излезе от залата. Освен това нещо се случваше в работата и той трябваше да изслуша оплакванията на шефа си. Александър усещаше леко неразположение, но не разбираше причината за него. Помисли си: вероятно е просто уморен. В този ден колата му се разваля и се налага да ползва обществен транспорт. В автобуса беше задушно, с толкова много пътници, че не можеше да диша. Александър усети, че се задъхва и че нещо в гърдите му се стяга и започва да го боли. Болката се разпространи в стомаха му, но по някаква причина премина в дясната му ръка. Чувстваше се неудобно. Докато се мъчеше да стигне до изхода, Александър се чувстваше така, сякаш щеше да припадне. За щастие автобусът спря, той излезе и седна на една пейка.
Хората, стоящи на спирката, помислили, че мъжът е пиян. Но Александър беше толкова болен, че дори не можеше да помоли за помощ. Само една жена, като видяла бледото лице на мъжа, разбрала, че нещо не е наред със сърцето му. Тя извади нитроглицерин и подаде на Александър една таблетка. Той безмълвно я плъзна под езика си. Болката не изчезна. Той седеше там и стискаше зъби, докато жената се обаждаше на бърза помощ.
Никой не би предположил, че такъв здрав, атлетичен мъж ще получи сърдечен удар. След като пристъпът на болка бе облекчен и Александър бе преместен в общо отделение, той сериозно се зачуди какво ще прави сега. Лекарите казаха, че трябва да си почива, защото сърцето не е за изневеряване и инфарктът може да се повтори. Освен това той е развил сърдечна недостатъчност. За тежки тежести не можеше и да се помисли. Той не искаше да го направи. Сега се проклинаше за това, че се държи толкова момчешки и натоварва тялото си до краен предел. Сърцето му се отказа.
Когато напуска болницата, Александър се обезсърчава. Чувстваше се като съкрушен старец, въпреки че все още беше млад. Съпругата му съжалява за мъжа си и не знае как да му помогне. Всички негови роднини бяха изненадани от случилото се. Един ден Александър получава телефонно обаждане от свекърва си, която с радост му съобщава, че скоро ще дойде и ще му донесе чудодейно лекарство, което ще го изправи на крака. Александър не повярва и когато видя в ръцете на тъща си шишенце със синя течност, се разсмя. Свекърва му не се обиди, беше свикнала с подобна реакция от страна на хората. След това обаче всички ѝ благодариха за синия йод. "Между другото, лечебното действие на синия йод е доказано от учените", разказва тя на зет си и как е спасила съпруга си от хипертония и е излекувала себе си от язва.
Александър не разбираше как можеш да пиеш йод, тъй като той изгаряше вътрешностите ти. Но свекърва му обясни, че е направена от нишесте и е приятна за пиене. Тя дава на Александър четири чаени лъжички син йод, които той изпива с мляко. Вечерта Александър изпива още четири чаени лъжички син йод с мляко. Свекърва му си тръгва и моли Александър да пие син йод два пъти дневно, сега по 8 чаени лъжички, като не забравя да го промива с мляко.
На следващата сутрин Александър се почувства много по-добре, задухът изчезна и слабостта изчезна. Той стана и дори свърши малко домакинска работа. После си спомни за синия йод и бързо изпи осем чаени лъжички, както му беше казала тъщата. Можеше ли да помогне, помисли си мъжът. Вечерта пие още син йод, но го приема за хранене, не след, а преди, но не му обръща внимание. Това обаче не е единствената му грешка. Този ден той изобщо не приема йод с мляко. Не е изненадващо, че вечерта той отново се почувства по-зле. Свекървата се скарала на небрежния зет и му казала да направи всичко както трябва на следващия ден.
След три дни прием на син йод Александър може да изкачи стълбите до петия етаж без задух. Той реши да тренира сърцето си малко по малко и не използва асансьора. След двуседмичен курс на лечение със син йод той забравил за диагнозата си, но знаел със сигурност, че не бива да претоварва сърцето си. И отношението му към синия йод се промени. Сега тя винаги беше в дома му.
Лекарството беше на една ръка разстояние
Антонина Ивановна се събуди от телефонно обаждане. Непознат мъжки глас ѝ съобщил, че синът ѝ се намира в много трудна ситуация - блъснал е човек с колата си. Предстоеше да го отведат в полицията, да го арестуват и да го вкарат в затвора. Единственото спасение са парите. Мъжът предлага на Антонина Ивановна да плати значителна сума пари, след което синът ѝ ще се върне у дома и няма да бъде повдигнато обвинение. Тези телефонни терористи плашеха хората, като откриваха телефонните им номера и информация за техни близки роднини. Вестниците и телевизията съобщиха за това, а хората бяха помолени да не се притесняват, а да проверяват внимателно информацията. Това са само теоретични съвети, но когато човек се събуди през нощта от такова съобщение, забравя всички предупреждения и започва да се страхува за близките си. Няма време за критично мислене. Този психологически трик се използва от измамниците. Антонина Ивановна беше ужасена от телефонното съобщение. Тя започнала трескаво да мисли откъде да вземе пари, за да спаси сина си. Беше нощ и беше неудобно да буди съседите, а тя нямаше собствени пари.
Сърцето на жената биеше трескаво, докато си представяше как синът ѝ е окован с белезници и отведен в затвора. Дали спокойният и щастлив живот е приключил? Жената почувства, че отслабва. По ръцете и краката ѝ премина хлад, в който изведнъж се появи усещане за изтръпване. После се отпусна на стола, без да усеща краката си. А мъжкият глас по телефона настояваше за отговор, като предлагаше да плати парите до час, когато самият той ще дойде при нея.
Антонина Ивановна изведнъж се съвзе и разбра, че иска да чуе сина си. Тя помоли да го повика по телефона. Мъжът се съгласил, като я предупредил, че синът ѝ е в нетрезво състояние и затова едва ли ще може да говори. Тогава главата на Антонина Ивановна започна да се върти. "Не може да е пиян - помисли си тя, - защото приема антибиотици и знае, че комбинирането им с алкохол е опасно. Пред него приятел умира от анафилактичен шок, причинен от алергична реакция, възникнала, след като изпива чаша водка, докато се лекува с антибиотици. А синът на Антонина Ивановна е много предпазлив, освен това изобщо не пие силни напитки. Тук има нещо нередно. Чувайки гласа на "сина", тя окончателно се убеждава в това. "Обади ми се след пет минути" - каза тя твърдо на мъжа, когато той отново вдигна слушалката. Самата тя набира домашния телефонен номер на сина си. След дълго звънене снахата отговори и каза, че съпругът ѝ спи.
Антонина Ивановна изпита облекчение и въздъхна свободно. После се опита да стане, за да си легне, но не можа. Краката ѝ бяха като от памук. Стресът беше предизвикал спазъм на кръвоносните съдове в краката ѝ, но тя си спомни за синия йод навреме. Този наркотик ѝ е познат от дълго време. Сега тя се притече на помощ. След като приела 8 чаени лъжички син йод, тя почувствала, че усещането се връща в краката ѝ. Антонина Ивановна с мъка се добра до леглото си и заспа. На сутринта тя отново приема син йод. Накрая спазмът отмина. Вечерта пристигат синът и снахата.
Сърцето не бива да се заиграва с него
След като е страдала от възпалено гърло на крака, Евгения не е предполагала, че това ще има толкова неприятни последици. Тя никога не обръща внимание на болежките си, дори ходи на работа с температура. Женя беше твърдо убедена: ако не мислиш за болестта, тя ще изчезне от само себе си. В това има известна доза истина, но трябва да знаете границите. Едно толкова сериозно заболяване като възпаленото гърло си заслужава да бъде лекувано. Но Евгения постъпва по свой начин и плаща цената за това. Получава усложнение. Тя е откарана в болница с диагноза септицемия. Когато състоянието ѝ се нормализира, лекарят съобщава, че е получила сърдечен дефект и вследствие на това - сърдечна недостатъчност. Тази диагноза й дава право на увреждане. Така, поради собствената си небрежност, младата жена става инвалид.
Преди изкачваше стълбите с лекота, а сега не можеше да измине и няколко крачки, без да се задъха. С времето става по-лесно, но всяко физическо усилие предизвиква задух. Лекарствата не помагат много, затова тя спира да ги приема. Евгения все още вярва, че ще се оправи. Консултира се с екстрасенси, фитотерапевти, опитва различни методи. Състоянието ѝ се подобрява, а след това отново се влошава. Нямаше стабилен резултат.
Случайността идва на помощ. Съпругът ми донесе вкъщи книга, която случайно беше видял в дома на колега. Току-що беше отворена страница, в която се описваше лечението на сърдечна недостатъчност със син йод. Той помолил колегата си да му даде книгата назаем, за да я покаже на съпругата си. Евгения приготви кисел със син йод и се зае с лечението. Първо приема две чаени лъжички син йод с мляко, на следващия ден изпива четири чаени лъжички, а на третия ден приема седем чаени лъжички син йод. Жената толкова много вярваше в лечението и стриктно спазваше инструкциите, че облекчението дойде доста бързо. След два дни тя се почувства много по-добре. Не е имало задух. Съпругът ѝ, като я гледаше, се радваше за нея и се гордееше, че е открил лекарството.
Седмица по-късно Евгения отива на лекар, който ѝ прави кардиограма и е много изненадан: "При вашето заболяване имате добра сърдечна дейност. Невероятно е. С какво са ви лекували?" След като се поколебала, Евгения казала на лекаря за синия йод. Но за нейна изненада той не критикува народното средство, а потвърждава неговата ефективност, като си спомня, че в миналото синият йод се е използвал активно в борбата със сърдечните заболявания. И за това си имаше причина. В края на краищата йодните препарати подобряват кръвоснабдяването на сърцето, повишават еластичността на кръвоносните съдове, облекчават спазмите и имат противовъзпалителен ефект. Всичко това дава пълни основания да ги класифицираме като много ефективни лекарства.
Семейство Клюеви се премества в нов апартамент. Това беше дългоочаквано и радостно събитие. Вещите бяха опаковани, мебелите - подготвени, а колата и преносителите чакаха. Максим Максимович беше нервен и суетен, страхуваше се да не обърка или забрави нещо в бързината. Анна Илинична го успокои, макар че самата тя беше нервна и притеснена, но не толкова за нещата, колкото за здравето на съпруга си. Факт е, че Максим Максимович е бил много емоционален и раздразнителен човек, вероятно поради това е страдал от хипертония. Струва си да се притеснявате, тъй като кръвното му налягане се покачва. Но още повече от вълнение Анна Илинична се страхуваше, че съпругът ѝ ще поеме непосилно бреме. Без да чака преносителите, той щеше сам да изнесе скрина на гърба си. Анна Илинична убеждава съпруга си да изчака, обещава, че сама ще провери всичко, но нищо не се получава. Когато работниците пристигнаха, Максим Максимович все пак нарами тежките рафтове и ги придружи до колата. В безпомощно състояние съпругата ми се свлече на дивана. После потърси хапчетата за съпруга си - за всеки случай, но за съжаление те вече бяха скрити на сигурно място. Тя се успокои и тогава видя съпруга си да стои там. Изведнъж тя видя съпруга си да стои на вратата. Той се качи в апартамента и се свлече на една табуретка, изтощен. Лицето му беше зачервено, Максим Максимович се държеше за главата. "Задната част на главата ме боли непоносимо", оплаква се той на съпругата си. "Имате кръвно налягане!" - тя изпръхтя и изтича при съседката си за апарат за кръвно налягане и хапчета.
Минута по-късно съседката първа се втурна в апартамента с бутилка син йод в ръка. Тя даде на Максим Максимович няколко големи глътки направо от бутилката. След това измери кръвното му налягане. Съседката й беше лекарка и тя правеше всичко бързо. Но докато го измерваше, Максим Максимович каза, че главоболието е много по-слабо. Кръвното му налягане беше 160 на 100. "Мога да си представя какво е било за теб", отбеляза съседът и му каза да си остане вкъщи, докато работниците преместят вещите. Два часа по-късно тя ми каза да изпия още няколко глътки син йод.
Накрая Максим Максимович разбра, че човек трябва да се грижи първо за здравето си, а после за нещата. Той се успокои и започна да изучава странното лекарство. Съседът обясни, че в него няма нищо странно, защото е обикновен йод, но приготвен по такъв начин, че да действа най-ефективно и безвредно на организма, т.е. в комбинация с картофено нишесте. Всъщност вкусът му беше като на кисел и дори беше приятен за пиене.
Когато всички мебели били натоварени в колата, жената дошла и казала на съпруга си, че всичко е наред и че може да се тръгва. Максим Максимович си спомни за синия йод и благодари на съседа си. Чувства се значително по-добре и при второто измерване на кръвното му налягане се установява, че то се е нормализирало. Максим Максимович вече не се притесняваше. Преместването завършва щастливо и двойката заживява щастливо в новия си апартамент. Да, сега Максим Максимович винаги се успокояваше от синия йод, който му приготвяше Анна Илинична.
Татяна е била много активна жена. През деня работеше, вечер се грижеше за домакинството, а от ранна пролет до късна есен се трудеше неуморно във вилата, където отглеждаше зеленчуци, плодове и горски плодове. Тя не можеше да направи друго, въпреки че възрастта й се отразяваше на здравето й и Татяна се уморяваше все повече и се оплакваше от слабост и ниско кръвно налягане. От детството си е била с хипотония, но сега кръвното ѝ налягане е спаднало до критично ниво, така че не може да се движи поради слабост. Особено трудно й е да се справя с промените във времето, когато внезапно се вдига вятър или започва да вали.
Това лято беше много горещо и Татяна Игоревна се отказа напълно. Кръвното ѝ налягане спада почти ежедневно и тя се чувства отпаднала. Лекарите предлагат да се лекува в болница. Но как би могла да напусне работата си, къщата си и домакинството си? Съпругът и децата ѝ не могат да се справят без нея. Така си мислеше жената, продължавайки да влачи на раменете си целия товар от грижи и тежести. Но тя не можеше да се шегува със сърцето си и когато изобщо не можеше да работи, се наложи да извика линейка. Наложило се е да извика линейка. Татяна получава инжекция и отново ѝ е предложена хоспитализация. Но тя отново отказва, надявайки се да си почине у дома.
Минава един месец, но здравословното ѝ състояние не се подобрява, въпреки че се опитва да приема хапчета и да спазва режим. Един ден тя отишла в магазина и на опашката срещнала свой стар приятел. Татяна Игоревна беше много изненадана колко добре изглежда. И приятелката веднага й разкрива тайната си. Оказало се, че тя дълго време е приемала син йод.
Един приятел започна да говори за йода: "Недостигът на йод причинява всякакви здравословни проблеми в организма ни. Аз бях по същия начин, защото щитовидната жлеза се нуждае от йод, а тази жлеза контролира всички функции в организма. Татяна протестира, че яде йодирана сол, приготвя с нея супи и я слага в гарнитури. Това не е ли достатъчно? Но се оказа, че всичко това е безполезно, защото при нагряване йодът се изпарява. Но използването на продукта в студени ястия няма да покрие липсата, натрупана през годините и десетилетията. В крайна сметка не живеем край морето, където въздухът и земята са богати на йод, и в район, където йодът просто не е достатъчен. Затова продуктите - плодове, зеленчуци - почти не съдържат йод.
Приятелката говори толкова убедително, че Татяна Игоревна се заинтересува от новото лекарство и поиска рецептата за приготвянето му. Когато се прибрала вкъщи, тя направила точно това, което й казал приятелят, и започнала да приема по 8 чаени лъжички син йод веднъж дневно след хранене. След първия прием нищо не се промени. Но този ден се чувстваше доста добре. На следващия ден тя отново губи сили. Татяна Игоревна решава да пие син йод, а не 8 лъжици, и веднага половин чаша, защото да понася такова състояние вече не е в състояние да. За нейно учудване веднага се почувства по-добре, сякаш всичките ѝ съдове се изпълниха с животворна енергия. "Толкова за синия йод", помисли си жената.
От този момент нататък тя започнала да избягва пристъпите с увеличена доза от лекарството и курсът на лечение се справил сам. Но пристъпите стават все по-редки и жената вече не се чувства толкова уморена и слаба. Най-накрая тя можеше да работи.