Сбогом, настинки със син йод

Антон страда от простудни заболявания още от дете. Той добре си спомня как майка му не му е позволявала да играе футбол с момчетата, защото е имал упорита кашлица или кръвотечение от носа. И постоянно пропускаше училище. Отначало дори обичаше да си стои вкъщи и да гледа телевизия, правейки нещо свое. Но с напредването на възрастта на момчето престоят вкъщи заради непрестанните болести става досаден. Вместо да играе на двора, да ходи на тренировки или на кино, той трябваше да прекарва дни и вечери в четири стени, да си прави гаргара и да си слага капки в носа. Толкова му беше писнало, че дори помоли майка си да го заведе в болницата, за да му отстранят аденоидите. Дълго време майка му се колебае дали да се подложи на операцията, надявайки се, че синът ѝ ще "израсне" от болестта. Но времето минаваше, а промяна към по-добро нямаше. Заради честите отсъствия от часовете момчето започва да учи лошо, губи самочувствието си. Накрая той се оттегли напълно, спря да говори с приятелите си. Тогава майка му решава. Детето стоически понася операцията с надеждата, че тя ще сложи край на страданията му.

Всъщност през първите два месеца той беше здрав и весел. Току-що беше дошло лятото и момчето можеше да се къпе. Често се лишаваше от това удоволствие заради постоянна хрема, но радостта му нямаше край. Най-сетне, като всички момчета, той можеше да играе, да тича навън и да плува в реката, вместо да си стои вкъщи и да гълта хапчета. Но дойде есента и донесе със себе си студени ветрове и дъждове, а детето отново се разболя, и то по-тежко от преди. Антон се разболява от бронхит, който продължава дълго време, а след това преминава в пневмония. Майка му беше отчаяна. Тя ходила при различни лекари, но всички казвали едно и също: "Детето е с влошено здраве, слаб имунитет. И те предписват лекарства. Таблетките и смесите помогнаха, но не за дълго. Настинките измъчват Антон отново и отново. Аденоидите отново нарастват и започва нова епидемия със запушен нос, кашлица и дрезгаво гърло. Към това се прибави и възпаление на белия дроб.

Тогава Алла Сергеевна - майката на момчето - разбрала за синия йод. Беше чувала, че йодът има много лечебни свойства и дори може да повишава имунитета, но нямаше представа как да го използва вътрешно, тъй като щеше да изгори лигавицата. Но един съсед ѝ дал рецепта за препарат, който е лишен от агресивния йод и запазва всичките му положителни качества. Това беше син йод.

Синът, като чул, че майка му ще го излекува без хапчета и смеси, а със синьо нишесте, се ентусиазирал и доброволно й помогнал да приготви лечебната напитка. Момчето е вече на 14 години и приема лечението сериозно. Приемаше синия йод на час, строго след хранене, и то само четири чаени лъжички, въпреки че дори искаше да пие още от вкусната целувка. Това лечение му доставяше удоволствие. Едновременно с хремата, която се беше превърнала в хронична, изчезнаха и характерните за постоянно болните деца угризения и мрачност.

Двете седмици на лечение минаха много бързо. През това време Антон изобщо не е бил болен. Майка му решава да отиде на лекар, за да провери гърлото и носа му. Каква била изненадата ѝ, когато чула, че аденоидите са много по-малки и здравето на сина ѝ е добро. Дори не беше очаквала такъв голям резултат. Вторият курс на лечение след едноседмична почивка беше още по-положителен. Кашлицата е напълно изчезнала, хриповете в белите дробове са изчезнали, а лекарят е показал, че белите дробове на момчето са в отлично състояние. Имунната му система е толкова силна, че той може да тича навън с леко облекло и да играе футбол с момчетата.

Вече не му липсваха хора, с които да разговаря, а работата му в училище се подобряваше. Животът му става много по-интересен и пълноценен, той се отървава от изтощителните болести, а майка му се отървава от тревогите за здравето на сина си.